След 10 г. дефицитът на ток ще е около 2000 мегавата
Един от разновидностите за покриване на дефицита на мощности е планът „ Белене “
След 10 години дефицитът на мощности за произвеждане на електрическа енергия у нас ще е към 2000 мегавата, което е към 20% от в този момент наличните, като един от разновидностите дефицитът да бъде затрупан е създаване на втората атомна централа на площадката в Белене. Това написа в разкритите отчети на Българската академия на науките (БАН). Документите бяха написани по подписания с Българския енергиен холдинг (БЕХ) контракт за правене на Национална тактика в региона на енергетиката. Единият касае
развиването на енергетиката в България
в дълготраен интервал, а вторият - плана за АЕЦ „ Белене “.
Докладите се пускат в общественото пространство със единодушието на БЕХ, като е пропусната информацията, която съставлява поверителна или сензитивна информация за сдруженията от групата на холдинга, както и поверителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.
В отчетите се предвижда и дефицит на електрическа енергия в района след 2030 година от порядъка на 1500 мегавата конфигурирана базова мощ, написа в заключението на един от отчетите. Перспективите пред националната електроенергийна система демонстрират, че в средносрочен проект България би трябвало да предприеме дейности за компенсиране на дефицит на маневрени мощности до 1650 мегавата и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 мегавата. В документа се акцентира вероятността, че в бъдеще ще се
наложи извеждане на главните блокове на АЕЦ „ Козлодуй ",
което ще се отрази на сигурността на електроенергийните доставки за страната.
Междинен отчет 2 е в размер от 95 страници и е фокусиран върху опцията за създаване на нуклеарна мощ. В него се прави разбор на разновидността за обособяване на активите и пасивите на НЕК, свързани с плана „ АЕЦ Белене ”, в настрана комерсиално сдружение и осъществяване на следваща процедура за приватизацията му.
При 7 от разновидностите, с рента на капиталовия заем от 3% и ниска цена на тока на вътрешния учените от Българска академия на науките са пресметнали, че планът ще е доходоносен в единствено при един от тях предусещащ 80% от него се поеме от частен вложител. При тази рента планът би бил доходоносен при всички разновидности, само че
с изискване да има висока цена на тока на вътрешния пазар,
без да се прецизира каква е тъкмо тя.
При 4% рента на заемите по плана и на ниска цена ток у нас, всички разновидности са на загуба. При скъпа електрическа енергия на вътрешния и на районния пазар, единствено 3 от 7 разновидността са изкарани печеливши. В случай на рента от 4,5%, 2 от седем разновидността се оказват рентабилни. При 5% цена на заема няма нито един печеливш вид даже при висока цена на тока на вътрешния и районния пазар, а планът излиза на алено със суми, вариращи от съвсем 594 млн. евро до 2,613 милиарда евро.
Засега позицията на министерството на енергетиката по отношение на „ Белене “ е, че страната няма да влага нито лев повече в плана, а ще взе участие в него с апортна вноска, включваща лицензираната площадка и оборудването, което бяхме наказани да купим от „ Атомстройекспорт “.
Виж всички публикации от ИВАН ПЕТРОВ-->
След 10 години дефицитът на мощности за произвеждане на електрическа енергия у нас ще е към 2000 мегавата, което е към 20% от в този момент наличните, като един от разновидностите дефицитът да бъде затрупан е създаване на втората атомна централа на площадката в Белене. Това написа в разкритите отчети на Българската академия на науките (БАН). Документите бяха написани по подписания с Българския енергиен холдинг (БЕХ) контракт за правене на Национална тактика в региона на енергетиката. Единият касае
развиването на енергетиката в България
в дълготраен интервал, а вторият - плана за АЕЦ „ Белене “.
Докладите се пускат в общественото пространство със единодушието на БЕХ, като е пропусната информацията, която съставлява поверителна или сензитивна информация за сдруженията от групата на холдинга, както и поверителна информация, предоставена на изпълнителя от трети страни.
В отчетите се предвижда и дефицит на електрическа енергия в района след 2030 година от порядъка на 1500 мегавата конфигурирана базова мощ, написа в заключението на един от отчетите. Перспективите пред националната електроенергийна система демонстрират, че в средносрочен проект България би трябвало да предприеме дейности за компенсиране на дефицит на маневрени мощности до 1650 мегавата и на базови мощности в диапазон от 420 до 1670 мегавата. В документа се акцентира вероятността, че в бъдеще ще се
наложи извеждане на главните блокове на АЕЦ „ Козлодуй ",
което ще се отрази на сигурността на електроенергийните доставки за страната.
Междинен отчет 2 е в размер от 95 страници и е фокусиран върху опцията за създаване на нуклеарна мощ. В него се прави разбор на разновидността за обособяване на активите и пасивите на НЕК, свързани с плана „ АЕЦ Белене ”, в настрана комерсиално сдружение и осъществяване на следваща процедура за приватизацията му.
При 7 от разновидностите, с рента на капиталовия заем от 3% и ниска цена на тока на вътрешния учените от Българска академия на науките са пресметнали, че планът ще е доходоносен в единствено при един от тях предусещащ 80% от него се поеме от частен вложител. При тази рента планът би бил доходоносен при всички разновидности, само че
с изискване да има висока цена на тока на вътрешния пазар,
без да се прецизира каква е тъкмо тя.
При 4% рента на заемите по плана и на ниска цена ток у нас, всички разновидности са на загуба. При скъпа електрическа енергия на вътрешния и на районния пазар, единствено 3 от 7 разновидността са изкарани печеливши. В случай на рента от 4,5%, 2 от седем разновидността се оказват рентабилни. При 5% цена на заема няма нито един печеливш вид даже при висока цена на тока на вътрешния и районния пазар, а планът излиза на алено със суми, вариращи от съвсем 594 млн. евро до 2,613 милиарда евро.
Засега позицията на министерството на енергетиката по отношение на „ Белене “ е, че страната няма да влага нито лев повече в плана, а ще взе участие в него с апортна вноска, включваща лицензираната площадка и оборудването, което бяхме наказани да купим от „ Атомстройекспорт “.
Виж всички публикации от ИВАН ПЕТРОВ-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ